Гръцки митологични същества и чудовища

Гигантът Алкионей, сразен от богинята АтинаГИГАНТИ - Порфирион, Алкионей, Агрий, Фет, Тоон, Иполит, Ефиалт - чудовищните синове на Гея, родени от капките кръв, които капели върху нея от осакатеното тяло на Уран. Те били космати великани, всяващи ужас с вида си. Символизирали вулканичните сили и обитавали области с вулканична дейност. Подбудени от Гея, се опълчили срещу боговете. Издигнали една върху друга планините Оса и Пелион, от където замервали небесата със скали и горящи стволове. След жестока битка ("гигантомахия") били победени от олимпийските богове, подкрепяни от циклопите, хекатонхейрите и от Херакъл. След поражението им били захвърлени от Зевс в Тартар. Не бива да се объркват с титаните, които символизират суровите природни стихий.

Медуза - зловещата горгонаГОРГОНИ - дъщери на морския дракон Форкин и титанидата Кето. Медуза била най-страшната и единствената смъртна от трите чудовища. Заедно със сестрите си Стено и Евриала живеела отвъд океана. В началото била дивна хубавица с много красиви коси, които Атина превърнала в змии, след като Посейдон изнасилил девойката в храма й. От този миг, страшното лице на Медуза вкаменявало всеки, който я погледнел. Героят Персей, изпратен от Полидект, отсякъл главата й, докато спяла. Той се приближил до нея гърбом, наблюдавайки лицето й, отразено в излъскания му като огледало щит. От кръвта й се родил крилатият кон Пегас и великанът Хризаор. Богинята Атина поставила отсечената глава на Медуза върху щита (егидата) си.

Отмъстителките еринииЕРИНИИ - богини на възмездието, обитателки на подземния свят. Дъщери на Уран и Гея, родени от капките кръв, които капели върху земята от ранения Уран. Имената им били Алекто, Тисифона и Мегера. Безмилостно преследвали убийците и наказвали клетвопрестъпниците като всявали у тях безумие.

Чудовището ЕхиднаЕХИДНА - чудовище от Скития (Киликия, подземния свят). Дъщеря на дракона Форкин и титанидата Кето (на Тартар и Гея, на Хризаор и океанидата Калироя). Ехидна била огнедишаща, изключително силна, гъвкава и бърза полужена-полузмия. Била съпруга на Тифон, от който родила страшните чудовища Цербер, Лернейската хидра, Химера, Сфинкса и Немейския лъв. Докато спяла, била убита от Аргус.

Кентавър и ЕросКЕНТАВРИ - диви същества (полухора-полуконе), деца (с изключение на Хирон) на Иксион и Нефела. Притежавали огромна сила и сурови нрави. Те били олицетворение на мощните, стремително спускащите се планински води. Обитавали непристъпните планини и непроходимите гори. На сватбата на Пиритой и Хиподамея, кентавърът Евритион се опитал да отвлече невестата, заради което избухнала битка ("кентавромахия") между кентаврите и лапитите. Лапитите, подкрепени от най-силните герои на Елада, извоювали победа и прогонили кентаврите във високите планински области на Епир. Хирон бил изключение и не приличал на другите кентаври. Той бил добър и мъдър, син на Кронос и океанидата Филира. Бил възпитател на Асклепий и героите Херакъл, Тезей, Ахил, Язон и Актеон. Наранен по невнимание от отровната стрела на Херакъл, за да се избави от ужасните мъки, пожелал да умре, отказвайки се от безсмъртието си в полза на Прометей.

Битката на Херакъл с Лернейската хидраЛЕРНЕЙСКА ХИДРА - чудовище от аргоския град Лерна с девет глави, от които едната била безсмъртна. Нейни родители са сторъкия великан Тифон и чудовището Ехидна. Похищавала хора и животни и погубвала всичко живо с отровния си дъх. Убиването на хидрата бил един от дванадесетте подвига на Херакъл. Когато започнал да отсича главите й, героят видял, че на мястото на всяка отсечена глава израствали две нови. Тогава затиснал със скала безсмъртната глава, а мястото на всяка отсечена - обгарял, за да не израстнат нови. Според друга легенда, отсякаъл всичките глави с един удар. Така успял да умъртви чудовището, а с жлъчката й (с кръвра й) намазал стрелите си, за да станат отровни.

Седемте плеядиПЛЕЯДИ - седемте дъщери на гиганта Атлант и океанидата Плейона. Това били Мая - майка на Хермес; Електра - майка на Дардан; Тайгета; Алкиона; Келено; Астеропа (Стеропа) и Меропа. Били преследвани дълго от беотийския ловец Орион и за да ги спаси от задирянията му, Зевс ги превърнал първоначално в гълъби, а после - в съзвездие, носещо името им. Докато били гълъби, носели на Зевс в човките си небесната храна амброзия. Като звезди се появявали на небето през пролетта, когато мореплавателите тръгвали по морето след дългата зима.

Крилатият кон Пегас, роден от кръвта на горгоната МедузаПЕГАС - безсмъртен крилат кон, който се родил заедно с великана Хризаор от кръвта на горгоната Медуза, когато героят Персей отсякъл главата й. Препускал на воля, но бил укротен от друг герой - Белерофонт, който му сложил златна юзда, която му дала Атина. Той го възседнал и с негова помощ сразил от въздуха чудовището Химера. След това се оптал да долети с него до обителта на боговете на Олимп, но Зевс подлудил Пегас и той хвърлил от себе си смъртния Белерофонт. Крилатият кон бил свързан с музите и затова станал символ на поетическото вдъхновение.

Вечно пияният СиленСИЛЕН - най-старият от сатирите, син на Хермес (или Пан). В началото бил възпитател, а по-късно неразделен спътник на Дионис-Бакх. Изобразявали го като добродушен плешив старец с конски уши и опашка, весел и постоянно пиян, възседнал магаре, защото не можел да стои на краката си. Независимо от това, бил надарен с мъдрост и пророческо вдъхновение. Веднаж се загубил в градините на фригийския цар Мидас, който го намерил и върнал на Дионис. Благодарният бог изпълнил желанието на царя да превръща в злато всичко, до което се докосне. Но когато храната и напитките започнали да се превръщат в злато, щом ги сложел в устата си, го освободил от опасния дар.

Мамещите сирениСИРЕНИ - полуптици-полудевойки, обитаващи скалите между островите Кирка и Скила (Сцила). Дъщери на речния бог Ахелой и Стеропа. По-рано били красиви девойки, придружаващи Персефона в игрите й, но Деметра ги превърнала в демонични същества за наказание, защото не помогнали на дъщеря й, когато я похитил владетелят на подземния свят. Те омайвали с вълшебните си песни мореплавателите, примамвали ги към скалите и там разбивали корабите им.

Тиванският сфинксСФИНКС - крилато чудовище с тяло на лъвица и глава на девойка. Дъщеря на чудовищата Тифон и Ехидна. Стояла върху скала пред портите на Тива и задавала гатанка на всеки минаващ от там. Поглъщала всеки, който не разгадавал гатанката или го хвърляла в дълбоката пропаст. За да бъде спасен града от чудовището, управителят на Тива, Креонт обявил, че ще даде царството и ръката на овдовялата царица на този, който разгадае гатанката. Това сторил Едип, а сфинксът пропаднал в дълбоката бездна.

Сторъкият великан ТифонТИФОН (Тифоей, Тифаон) - сторък великан, олицетворение на вулканичните сили, син на Тартар и Гея, съпруг на чудовището Ехидна, която родила от него Цербер, Лернейската хидра, двуглавото куче Ортос, Химера, Немейския лъв и тиванския Сфинкс. Тифон въстанал срещу боговете и те се разбягали, спасявайки се, преобразени като различни животни. Само Зевс не избягал и накрая победил чудовището като хвърлил върху него вулкана Етна. Понеже Тифон бил безсмъртен, макар и затиснат от планината, продължавал да бълва огън през скалните пукнатини.

ТРИТОН - низше морско божество, син на Посейдон и Амфитрита. От кръста нагоре бил човек, а надолу - с делфинова опашка. Имал животински зъби и широка уста, а плещите му били обсипани с миди. В ръката си държал тризъбец. Известявал волята на Посейдон като надувал раковина и с нейните звуци успокоявал или вълнувал морето.

ХАРПИИ - хищни, зловещи чудовища, полужени-полуптици с дълги нокти и ръце като куки, измъчвани от вечен глад. Имената им били Подарга, Аело и Окипета. Обитавали йонийските острови Строфади и входа към подземния свят. Похитили дъщерите на Пандарей и ги дали да слугуват на ериниите.

ХЕКАТОНХЕЙРИ - три сторъки синове-исполини на Уран и Гея, които имали по петдест глави. Имената им били Бриарей, Гиес и Кот - олицетворявали разрушителните природни сили. От страх да не заграбят властта му, Уран ги оковал и скрил, заедно с циклопите в утробата на Гея. Били освободени от Зевс и от благодарност станали негови съюзници в битката му с титаните.

Чудовището ХимераХИМЕРА - митично триглаво чудовище, което бълвало огън, дъщеря на великана Тифон и чудовището Ехидна. Имала глава на лъв, тяло на коза и драконова опашка. Била убита от Белерофонт, който изстрелял в нея стрела от въздуха, възседнал крилатия кон Пегас.

ЦЕРБЕР - кръвожадно триглаво куче, родено от великана Тифон и чудовището Ехидна. Пазач на подземното царство. Пускало Глава на циклопвсеки да влезе, но не пускало никой да излезе. Погледът му бил страшен като погледа на горгоната Медуза, който вкаменявал. Било укротено от песента и лирата на Орфей.

ЦИКЛОПИ - еднооки великани, синове на Уран и Гея. Били груби и недодялани, но сръчни ковачи. Най-известни от тях били Аргес, Бронтес и Стеропес. Били хвърлени от баща си в Тартар, но Зевс ги освободил, за да помагат на бога Хефест в ковачницата му. От благодарност изковали мълниите на Зевс и станали негови съюзници в битката му с титаните.

» Японски митологични същества