occupation

Понякога трябва да забравим за истинския свят... и да се впуснем в едно невероятно приключение.
 
ИндексТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Легенда за Орфей и Родопа

Go down 
АвторСъобщение
Loneliness

avatar

Брой мнения : 10
Age : 23
Местожителство : Там където се нарича "Ад" за вас, за мен е "Рай"
Job/hobbies : Измъчване
Humor : Едно ще сее смърт. Друго ще обича. Трето на хората ще прилича.

ПисанеЗаглавие: Легенда за Орфей и Родопа   Пон Май 03, 2010 8:57 pm

В далечното минало Родопа била прочута с красотата си. Тя била харесвана много дори и от боговете. Те скрито се надявали да пленят хубавицата, всеки от тях мечтаел тя да му стане жена. Бог Хемус бил особено ревнив към девойката и хвърлял огромни каменни грамади, за да я скрие от останалите богове /Разказва се, че от тези каменни грамади израснали пловдивските тепета/. Тъй като не могъл да я опази, бог Хемус вкаменил красивата девойка и тя станала планина...
Дебрите на тази планина били огласяни от чудните песни на най-прочутия певец, Орфей, с които той омайвал птици и животни. Един ден Орфей се разхождал из планината и поседнал на един връх да почине. Залисан от прекрасната гледка, която се откривала пред очите му, не забелязал как от една зейнала скала излязла триглава змия-чудовище. Щом зърнала унесения момък, тя повлякла туловището си към него, изплезила чаталести езици с гъста отрова. Търкулнали се камъни и стреснали Орфей. Изтръпнал той – нямало къде да избяга, само скали били наоколо. Скован от страх, той запял. Песента му била толкова пленителна, че змията застинала на място и се заслушала. Орфей гледал омаяната от песента му змия и продължавал да пее – песен след песен. Разказват, че три дни и три нощи не секнала песента му. Змията-чудовище бавно прибирала отровните си езици, стиснала уста, протегнала се и легнала на земята. И както слушала, на третата нощ заспала непробуден сън. Щом забелязал, че змията спи, Орфей скочил и пъргаво се спуснал надолу по склоновете на Родопа планина.
Родопчани запазили в паметта си прекрасните му широки и протяжни мелодии, които и днес живеят в чудните им песни.
Другата легенда за планината разказва, че в много далечно време имало в Родопите праведен човек, поп, на име Слав. Той странял от хората, от техните съблазни и крамоли. Живеел сам в планината, обличал се с кожи от зверове, хранел се с диви плодове, с трева и шума. Познавал целебната сила на планинските билки и умеел с тях да лекува и най-тежко болни.
Далеч се носела славата му, можел той да вдигне на крак тежко болни, да възстанови слабите, да отвори очите им за природната хубост. Много народ се извървял при него, да дири лек за болките и слабостите си. И всички били изцерявани с билкова отвара, с чистия планински въздух, с благите слова на родопския отшелник.
Дълго живял поп Слав и дълги години помагал на хората. От признателност към добротата и лечителството му народът нарекъл планината на негово име – Попславова или Славеева планина. Но споменът за красивата Родопа живеел в сърцето и душата на народа и трудно се заличавал. Затова е останало името Родопа, а на най-високия връх на планината има поляна, обрасла с дъхава трева, която се казва и днес Попславова поляна.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://allhistoires.darkbb.com
 
Легенда за Орфей и Родопа
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» Легенда за Тракийските царе
» „Нощта на Орфей”.
» Легенда за целувката
» Легенда за пазителите
» Легенда за белият манастир

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
occupation :: Митове и легенди :: Легенди-
Идете на: